Затвори ли?Затвори ли вратата към света?

Към този свят,объркан където души

От ден на ден шептят.

Шептят,но за какво,      

Умира всеки шепот,разпръсква се в шума

От скандала вигнат късно вечерта.

И вече няма шепот,няма думи,

Само очи потънали в неясна и объркана тъга.

Спомените са превърнати в някаква утайка,

Размиваща се в съня

И всеки спомен силно жегва и

стене адски в тишината невинната и едва държаща се

душа.

Нима е грешен този свят?

А,ти затвори ли вратата?Затвори я,но за какво?

Съвестта прокрадва своите ръце към теб и тихо ти запява.

И тази страдалческа,покрита с тонове сълзи изплакани пред някого или пък скрити,

Песен,

В теб започва да кънти.

И вечно този тътен чуваш да се носи.

Кажи,кажи себе си надмогна ли?

Отвори ли вратата?
A.