понеделник, 15 април 2013 г.

Нима имам право,да остана?Човекът,в който сякаш се е наплъстил целия мрак.Знам,че може би искат да са до мен и все пак...Всеки от тях има собствения си живот,някъде далече.Знам това.Пък и никога не съм била,чак толкова важна за някого.Сякаш винаги съм била родена да бъда сама.Може би така е най-добре.Ако се нагърбваш със всичко,по-добре се нагърбвай сам.Не позволявай на никого да носи твоята тежест.Би било жестоко от моя страна да искам това,от който и да е,пък и дори само да ми помогне.И все пак в "своята вяра сам,не вярвам аз".Но нали,трябва да стигна някъде,се питам.Да винаги стигаш някъде,когато вървиш по път,дори и мрачен и изгубен.Но въпросът е къде ще те изведе?