Звездите танцуваха в своя вихър,падаха една след
друга.Метеоритният дъжд щеше да продължи цяла нощ,но прозорците бяха празни.На
терасите не бе застанал никой,всички спяха или не се интересуваха какво става
навън.Времето сякаш бе спряло,само понякога някоя нощна птица случайно
раздвижваше въздуха.После отново всичко замираше.Бавно луната и съзвездията се
въртяха по своите орбити.Едно съзвездие залязваше,някъде зад безкрайния
хоризонт,за да бъде заменено с ново.Точно както е било откакто света съществува.Танц
на звездите,божествен танц,под звуците на музика,можеща да бъде усетена само от
чистите сърца.Но навън нямаше никой,лампите по всички булеварди разливаха
смешна и нелепа светлина над света.
Беше студено,с всяко издишване от устата ми се появяваше
струйка пара,която след секунди изчезваше,устремяваше се към звездите.Може би в
този момент й завиждах.Дори и аз не знаех какво чувствам.Застанал на
терасата,единствения човек.Самотен човек,изправил се пред вселената,чуващ
музиката на звездите и все пак самотен и изгубен.Напълно уморен.Тези две думи
отекваха болезнено в душата ми,а аз не можех да спра ехото и тътена,който
причиняваха.Облъхваха ме със студ,бяха се превърнали в болезнени студени
иглички,които се забиваха в мен и след това се чупеха на парченца.Но вече
нямаше чувства,не се нуждаех от тях.Сега не беше моментът за тях.Сега не беше
моментът за нищо,времето продължаваше да плъзга съзвездията,към
хоризонта.Всичко това беше едва забележимо,но и аз бях едва забележим за това
добре виждах всяко тяхно преместване.Беше ми нужно.Нямах идея защо.Умът ми
винаги бе пълен с въпроси,а сега единствено исках да стоя навън,сред
тишината,да разглеждам силуетите на дърветата на хълма,да се докосна до някоя
позната картина,някой спомен да се откъсне от пустотата в мен.Но защо?Защо да
имам нужда от него.Отново въпрос.Никога не можех да почувствам,без първо да си
бях задал въпрос.Може би това беше грешка.Няма значение.Може би грешките щяха
да ме научат на нещо.
Нямах представа накъде отивам и къде ще ме отведе
света.Нямах представа пред какви избори и истини ще ме отведе животът и все пак
се надявах,че ще успея да остана себе си.
Слънцето изгряваше,бях стоял навън достатъчно дълго за да
видя как звездите започнаха да избледняват.Лъчите на слънцето се докоснаха до
лицето ми сякаш да ми напомнят,че е вечерта е свършила и трябва отново да
тръгна.Накъде?
