сряда, 29 юли 2015 г.
четвъртък, 30 май 2013 г.
Затвори ли?Затвори ли вратата към света?
Към този свят,объркан където души
От ден на ден шептят.
Шептят,но за какво,
Умира всеки шепот,разпръсква се в шума
От скандала вигнат късно вечерта.
И вече няма шепот,няма думи,
Само очи потънали в неясна и объркана тъга.
Спомените са превърнати в някаква утайка,
Размиваща се в съня
И всеки спомен силно жегва и
стене адски в тишината невинната и едва държаща се
душа.
Нима е грешен този свят?
А,ти затвори ли вратата?Затвори я,но за какво?
Съвестта прокрадва своите ръце към теб и тихо ти запява.
И тази страдалческа,покрита с тонове сълзи изплакани пред
някого или пък скрити,
Песен,
В теб започва да кънти.
И вечно този тътен чуваш да се носи.
Кажи,кажи себе си надмогна ли?
Отвори ли вратата?
A.
A.
понеделник, 15 април 2013 г.
Нима имам право,да остана?Човекът,в който сякаш се е наплъстил целия мрак.Знам,че може би искат да са до мен и все пак...Всеки от тях има собствения си живот,някъде далече.Знам това.Пък и никога не съм била,чак толкова важна за някого.Сякаш винаги съм била родена да бъда сама.Може би така е най-добре.Ако се нагърбваш със всичко,по-добре се нагърбвай сам.Не позволявай на никого да носи твоята тежест.Би било жестоко от моя страна да искам това,от който и да е,пък и дори само да ми помогне.И все пак в "своята вяра сам,не вярвам аз".Но нали,трябва да стигна някъде,се питам.Да винаги стигаш някъде,когато вървиш по път,дори и мрачен и изгубен.Но въпросът е къде ще те изведе?
понеделник, 8 април 2013 г.
сряда, 20 март 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)